18.07.2010
Нямаше да летя, ако не си бях сменил името

С първия български космонавт генерал-лейтенант Георги ИВАНОВ разговаря Магдалена Гигова

- На 2 юли празнувахте 70-годишен юбилей. Колкото и тривиален да е въпросът, как се чувствате след него?

- Нормално. Ще отговоря с думите на един мой по-възрастен приятел: “На собствен ход и на обща кухня.” Когато чух тези думи преди време, ми прозвучаха, меко казано, странно, но сега ги преосмислих.

- Иван Славков казва, че през 1940 г., освен него са се родили още много известни българи, вкл. и първият български космонавт. С умиление или с автоирония приемате това изказване?

- Батето е глобално мислещ човек и много скромен и аз не мога да му противореча. Аз съм момче от малък град, израснало в семейство, в което трудът и човешкото достойнство бяха издигнати в култ. Нашето поколение е военно. Растяхме в оскъдица, но беше време на съзидание. В Ловеч се произвеждаха български самолети, конструирани от професор Лазаров.

Всяка година се срещаме с моите съученици от Ловеч и съвипускниците ми от ВНВВУ “Георги Бенковски” от Долна Митрополия и от разстоянието на годините виждам, че наистина сме качествено поколение. Знам, че звучи малко нескромно, но този път реших да послушам препоръката на втория космонавт в света Герман Титов: “Георги, запомни от мен, че най-краткият път към забравата е скромността.”

- Е, тук е мястото да попитам за “ловешкото лоби в Политбюро”. В интервю пред “Труд” вторият космонавт Александър Александров заяви, че по тази причина сте излетели първи. И жълтата преса разду, че воювате.

- Когато е излязло интервюто, бях в Унгария по покана на моя колега и приятел Берталан Фаркаш, който отбелязваше 30 г. от своя полет в Космоса, и не съм чел българска преса, но имам информация.

Оставям без коментар казаното, защото Държавната комисия в Звездното градче, оглавявана от генералния конструктор, има такива обективни и точни критерии за оценка кой да лети, че няма място за никакво лоби. За да има война, трябва поне две воюващи страни, а аз не воювам с никого, защото нямам причина за това.

- С кои “бойни космически другари” общувате?

- С всички космонавти от “Интеркосмос”, с които сме не само колеги, но и добри приятели. С много руски космонавти и тези от Франция, Индия, Япония, с американски астронавти... Практически с всички членове на Световната асоциация на участниците в космически полети. Чувствам осезателно отсъствието на моя командир Николай Рукавишников, който за жалост рано ни напусна. Той беше не само отличен професионалист, а и добър приятел със страхотно чувство за хумор. Неговите думи след тежки тренировки: “Георги, спокойно, нататък ще бъде още по-трудно”, и днес ме спасяват в тежки ситуации.

- Всеки юбилей е повод за равносметка.

- Да, така е. Здравословното ми състояние за годините ми е добро. Имах прекрасни родители. С годините все по-добре разбирам, че са формирали в мен най-важните качества за един човек. До мен е жената на живота ми. Децата ми са здрави, с добро образование, надявам се, и с прилично възпитание.

Тримата ни внуци са нашата голяма слабост и радост. Голямата ни внучка завърши средното училище, сега е студентка и много й се радваме. Средният внук, с когото сме астрални близнаци (роден е на 2 юли и той), е на 13 г. и може би за това все още често е с нас и много ни освежава и забавлява. Синът ни Иван и неговата съпруга, които се ожениха миналата година, ни подариха една малка принцеса - Джулия, която е само на 7 месеца, но дава заявка, че ще е голяма палавница. С неяна “помощ” разрязах тортата на рождения си ден.

Всички обичаме да сме заедно и се чувстваме добре. Имам и много добри приятели и, което е много важно, никого не загубих (с изключение на тези,които за съжаление физически ги няма) в това трудно време.

- През последните 20 г. животът ви не е на показ, както преди. Какви бяха те за вас?

- Трудни, както за всеки българин. През 1990 г. бях избран за депутат във Великото народно събрание и съответно пенсиониран от Министерството на отбраната. Тогава депутатската заплата не беше голяма, както и пенсията. Наложи ми се да работя в области, които нямаха нищо общо с моята професия. Добре, че баща ми ме беше научил на много неща.

В началото на 90-те години моят приятел Лилян Тодоров създаде фирма за товарна авиация и ме покани за съдружник. Събрах встъпителната вноска със заеми от приятели. Започнахме от нулата и за няколко години под ръководството на Лилян изградихме най-голямата товарна авиокомпания у нас.

С влизането ни в ЕС руските самолети тип Ан-12 бяха спрени, ние трябваше да ги продадем на безценица и да фалираме. Това беше съдбата и на още 4 български авиокомпании. Сега пренасочихме нашата дейност, като създадохме училище за пилоти по всички европейски стандарти, развиваме голф на двете ни игрища в Ихтиман и Сливен. Всичко върви трудно по време на криза.

- Какво бе отношението на политиците към вас в тези години?

- Не съм търсил специално отношение, услуга или пък работа. Обикновено съм се обръщал към тях, когато се е отбелязвала кръгла годишнина от полета на “Съюз 33” и са идвали астронавти и космонавти от цял свят. Срещал съм разбиране и подкрепа.

- Куриозното е, че сега сте герой на СССР, но не и на България, защото у нас този орден го няма вече?

- Така се получи. За 25-годишнината от полета ми през 2004 г., ме удостоиха с орден “Стара планина”, за който благодаря.

- Досега винаги сте избягвали прекия отговор за смяната на вашето фамилно име преди полета. Може би 31 години след това ще ни разкажете?

- Да, може би е време да кажа истината, защото се изписа какво ли не. Днес всичко това ми изглежда като буря в чаша вода, но тогава наистина ми беше трудно да се разделя с моята фамилия Какалов. Когато вечестана ясно, че ще лети нашият екипаж, се появи високопоставен “говорител” от България, който много дълго време ме убеждаваше, че трябва да сменя фамилията си, защото не звучала добре на руски. (“Кака” на руски е лайно, нечистотия. Използва се в общуване с деца, като “ако” - б. а.)

Чудех се защо? Та с тази фамилия бях летял много пъти в тогавашния Съветски съюз и не съм имал никакви проблеми. Противопоставих се, но атаките продължиха. Няколко дни преди старта генералният конструктор - академик Глушко, ни извика с моя командир Рукавишников. Показа ни заповед на българската правителствена комисия, в която черно на бяло пишеше, че при неподчинение се предлага да лети дублиращият екипаж. (Ако се разрови в архива на МО тя сигурно ще се намери). Може би това изчерпва и въпроса за “ловешкото лоби”.

Запомнил съм думите на генералния конструктор: “Това е изискване не от наша, а от българска страна, желателно е да си смениш фамилията.” И аз я смених. Всъщност драма няма, защото Иванов идва от името на баща ми и дядо ми.

- Какво ви свързва сега с Космоса? Вие сте доктор на физическите науки.

- Космическа наука в България има, защото там работи сериозна школа, която в годините създаваха академиците Кръстанов, Серафимов, Мишев и много други големи учени.

Има и талантливо младо попълнение. Много тежък период преминават днес, но те са желани партньори в международни проекти и продължават да работят сериозно. Аз се стремя да следя развитието на космическата наука и практика чрез конгресите на Световната асоциация на участниците в космическите полети. Тя е на 25 г. и се занимава с актуални въпроси на космическите полети и с въпроси за оцеляването на планетата.

- Знае се, че плувате, играете голф, карате ски. Друго хоби?

- Пчеларството. Наследих го от дядо ми и баща ми. Но какво ме задържа около пчелите толкова години? Продължавам да гледам с удивление уникалния ред и дисциплина в кошера и да си мисля какво ли щеше да стане с нас, човеците, ако вземем този модел на поведение...

- Любител сте на високите скорости. Карали сте всичко, вкл. ракета. Има ли возило, за което си мечтаете?

- Да - мотор “Харли Дейвидсън”. Да се надявам, че ще имам време и за това.

- Пожелавам ви да го получите за някой рожден ден! Как отбелязахте юбилея?

- Със семейството ми и приятели. Поканих и мои колеги. Молбата ми към всички гости бе да не носят подаръци и цветя, а всеки да постави сумата, която е решил да отдели, в ненадписан плик и да го пусне в кутията с надпис “Фонд “Детство”. Той подпомага десетки сиропиталища в България и парите ще отидат за добра кауза. С гордост мога да кажа, че събрахме към 4000 лева и ги дадохме на шефката на фонд “Детство” Иванка Василева. 

01.07.2010
Цвети Пиронкова:"Уимбълдън" е като религия за мен

Ето и цялата пресконференция на "новата звезда на Уимбълдън", както бе определена Цветана Пиронкова:

- Сигурно сте получила куп поздравления от България. Усетихте ли подкрепата от вкъщи?

 - Получих доста обаждания по телефона. Всички са толкова щастливи и впечатлени. Честно казано надали някой е очаквал такъв успех от мен. Още повече да бия Винъс Уилямс по този начин.

 - Самата ти очакваше ли да бъдеш на полуфинал на Уимбълдън?

 - Честно казано - не. Дойдох тук, за да играя добре, може би да спечели кръг или два. Полуфинал обаче е много по-сериозно нещо.

- Каква беше стратегията ви срещу Винъс. Как по точно я победихте?

- Нямах конкретна стратегия. Опитах да покажа моята игра, която прилича доста на нейната. Опитвах да вкарвам повече първи сервис. Мисля, че и в защита бях страхотна.

- Какво ви изненада в този мач?

- Не мога да кажа. Мисля, че доста бързо приключи мача. Да спечеля 6-2, 6-3 е най-голямата изненада за мен. Очаквах по-дълъг мач.

- Колко кортове на трева има в България?

- Нито един, всъщност.

- Нямате кортове на трева???

- Не!

- Е, в такъв случай къде сте играли на трева за първи път?

 - Не си спомням кога беше това. Преди пет години някъде в квалификациите на Уимбълдън може би беше. Но истината е, че наистина имам малко опит на трева. След всеки мач обаче ставам по-добра.

 - Мислите ли, че Винъс изгуби тотално своята игра с течение на мача. Тя започна да прави много грешки?!

 - Да, може би. Аз обаче я притиснах доста здраво. Да, наистина в началото започна много силно, но след това не толкова. В мач по тенис никога не може да предвидиш какво ще се случи. Просто трябва да играеш и накрая да отчетеш финалния резултат.

 - Беше ли нейният сервис толкова мощен, колкото очаквахте?

 - Да, нейният е най-бърз. Такъв не съм срещала сред другите жени. Само че процентът и на вкаран първи сервис днес не бе много добър.

 - Разкажете ни нещо за България. Всички ние знаем главно за сестрите Малееви.

 - Безспорно сестри Малееви са най-известни в страната ни. Те имат уникални постижения. Тенисът е много популярен спорт в страната ни. Много деца играят, други опитват да влязат в големия спорт. В топ 100 обаче съм само аз. Имаме още няколко състезатели в топ 200. Имаме си и голяма звезда при мъжете - Григор Димитров. Той спечели Уимбълдън при юношите. Него го чака страхотно бъдеще. Желая му подобни успехи.

 - В София ли сте родена. Как започна кариерата ви?

 - Не, не съм от София. От Пловдив съм, това е вторият най-голям град в родината ми. Сигурно съм започнала да играя още като бебе. Може би на 3 съм имала първи досег с играта, баща ми е треньор по тенис. Първият ми турнир беше на 7. Целият ми живот премина в тениса, няма как.

 - Имате ли академия по тенис в България? Как подготвяте младите таланти?

 - Не, нямаме. Имаме много тенис-клубове, където пък треньорите се занимават с децата. Условията са нормални. Не можем да се сравняваме с една Испания например. Там има много академии, за каквито говорите. Ние просто си имаме тенис клубове, където децата играят. Ако децата са добри, треньорите просто им обръщат повече внимание.

 - Българската федерация плащаше ли твоите разходи за пътуване, когато беше на 14-15-16 години?

 - Не, тогава не. По това време федерацията не беше много добре финансирана. Не им пукаше. Сега нещата са по-добре, с хората които я поеха. Стефан Цветков, мениджърът на федерацията, прави много за тениса. Опитва се да го спаси. Направи доста турнири, опитва да намери спонсори. В момента БФТ ми помага.

 - Какви са ви спомените от Уимбълдън?

 - Уимбълдън е като религия за мен. Мисля и не само за мен. Това важи за всички играчи.

 - Какво имате предвид?

 - Това е най-старият турнир. Когато израства, всеки играч гледа към Уимбълдън. Всички казват: "Искам да отида там някой ден". Това е мечтата на всеки.

 - Какво е да си на полуфинал. Има ли какво да предложиш още като игра?

 - Това си е невероятно постижение. Наистина се надявам да има какво още да предложа. Ще се опитам да направя всичко по силите си да се представя максимално добре. Ако покажа най-доброто от мен, имам шанс.

 - Готова ли си за вниманието, което ще получиш сега. Не е малко да биеш Винъс Уилямс?

 - Побеждавала съм я и преди. Тогава не се справих с напрежението в следващия мач, но сега си научих урока. Мисля, че ще успея да се съсредоточа.

 - Изглеждаш уверена, каква е тайната на успеха? Кажи нещо за семейството ти?

 - Действително натрупах увереност през годините. Имах слаб минал сезон и сега съм много по-опитна. Семейството ми много ми помага. Получавам подкрепа и от доста приятели. Всички ме подкрепят. Играх слабо миналия сезон. Редувах добри и слаби игри. Опитвах всичко, но не се получаваше. Какво трябваше да направя? Да се откажа от тениса? Не, аз го обичам. Радвам се, че си върнах формата и днес съм на полуфинал.

- Какво можеш да кажеш за следващата си съперничка - Вера Звонарьова?

 - Играла съм с нея в Москва. Беше през ноември. Убедително я бих - 6:0, 6:2. Тогава играх наистина добре.

16.06.2010
Artist of the Week – Kalin Ivanov: Just to be a professional cellist of the highest class with an active performing and teaching career is not an easy job

Kossara Belnikolva’s interview with the cellist Kalin Ivanov

Kalin Ivanov, cellist, is a prominent soloist, recitalist, chamber musician, and recording artist. Compared by the press to Rostropovich, Yo-Yo Ma, Piatigorsky and Jacqueline du Pré he is quickly gaining recognition as an artist whose “dramatic urgency and expressive tone” (The STRAD) is matched by “His deep, emotional, and poetic performing style” (Moscow North). The former music critic of the New York Times, Harris Goldsmith states that”…Ivanov presents himself as a player with a fine grained, luscious tone…” (New York Concert Review). The WORLD PANORAMA (Bulgaria) wrote: “…Kalin Ivanov is a phenomenon in the palette of the most talented musicians” and Musical Opinion (UK) confirmed: “one of the most celebrated cellists of his generation.” A winner of the C.W. Post Chamber Music Festival Concerto Competition, he has performed in major performing centers in Bulgaria, Greece, Austria, Switzerland, France, Czech Republic, England, Russia, Caribbean Islands and the U.S.

Mr. Ivanov solo performances include appearances with the top Bulgarian orchestras including: Sofia Philharmonic, Sinfonietta-Sofia, Plovdiv Philharmonic, Varna Philharmonic, as well as Prague Sinfonietta, Moscow chamber orchestra – “Cantus Firmus”, Brooklyn Symphony Orchestra, Manhattan Virtuosi and Ensemble du Monde – Chamber Orchestras, and others. He is also a founding member of The Forte String Quartet and New York Empire Trio. Mr. Ivanov is currently on the faculty at Brooklyn College/CUNY and Adelphi University. He also appears regularly on radio and television programs, leads cello and chamber music master classes and is a judge of international competitions in the US and Europe. Mr. Ivanov records for MSR Classics and Gega New labels and is presented by Bulgarian Virtuosi Artists – www.BulgarianVirtuosi.com. More info: www.KalinIvanov.com

How did you get involved with contemporary music in your early career?

I did not work on too many contemporary works in my earlier career, but now I like to work with composers who produce a beautiful melody in their musical pieces. I have worked in the past 10 years closely with the Bulgarian composer Roumi Petrova and the American composer Rick Sowash. Both dedicated music to me. Rick dedicated concerto for cello and orchestra. Roumi dedicated two Sonatas, concerto for cello and orchestra as well as some other solo pieces or pieces for cello with piano accompaniment.

You have worked with famous cellists such as: David Soyer, Nathaniel Rosen, Steven Doane and many others. Who has influenced you the most?

They all have great influence on my work, but I worked much longer with Nathaniel Rosen out of the three you listed. I also need to mention that I worked very seriously as a student for many years with two great cellists: Anatoly Krastev (Sofia, Bulgaria) and Marion Feldman (New York, USA). Both are great performers, teachers and people with big warm hearths and strong musical ideas.

You have recorded music for Ang Lee’s film, had numerous performances all around the world, played in famous radio and TV programs, and performed in a festival with Tchaikovsky competition winners.What do you consider to be your most significant personal achievement?

Just to be a professional cellist of the highest class with an active performing and teaching career is not an easy job. That is what I want to be and so far I am following my dream very well.

Could you tell me more about the “The Forte String Quartet,” of which you are a founding member?

The Forte String Quartet is my oldest chamber music group (since 1990). I also perform regularly with New York Empire Trio as well as recital/chamber music programs for cello and piano and as a soloist with orchestras.
As a founding member of FSQ we are celebrating our 20th anniversary this year with concerts in the US and Europe. I love performing in a string quartet.

Where do you prefer to work – in Bulgaria or abroad? What are the differences?

I am an international artist and have no preferences. I work happily in any country in the world which invites me to perform or teach. The only difference is how much I am paid in Bulgaria and abroad. The audience, the critics, the media are always very warm and supportive of my performances.

How do you feel in front of students during your master classes?

I love teaching students of all levels. I had some really great students during my master classes. Students are our future artists who will take over the stage sooner or later. I am trying to give them all the help and experience that I can.

What have you sacrificed for your art?

All my time is dedicated to my art. I have no free time to read newspapers, books, or watch TV. I am trying to get some free time to relax in between concerts and tours. As you may know I am also the Artistic Director of the Bulgarian Virtuosi Artists. I am working on promotion not only for my career, but also for the careers of different artists as well. I wish my day has 48 hours long (not only 24h.)

What is your dream?

My dream was to come to New York and become professional concert cellist/artist with international concert reputation. Now my dream is to expend what I am doing and to be in good health so I can do it as long as possible.

What is the best advice you would give to young artists?

Follow your dream and NEVER give it up for any reason! If you have a very strong dream you will find your way to make it happen. One day it will pay off.

Which musicians do you admire the most?

All great musicians/cellists such as: Rostropovich, Yo-Yo Ma, Anatoly Krastev, Nathaniel Rosen, my teachers etc.

What are your favorite activities besides the music?

My favorite activities are: hiking, swimming, biking. I am also enjoying playing with my 15-month-old son.

What are your plans till the end of the year?

I have several invitations for concerts, festivals, master classes in Europe and the US. All the information is published on my website.

10.06.2010
Търсят пари за снимките на "Оркестър с име"

"Оркестър с име" - ще се завърне ли "Оркестър с име" (OrkestarSIme.com) - този амбициозен проект търси средства, за да бъде заснето продължение на най-обичания филм в историята на българското кино - "Оркестър без име" на Станислав Стратиев (1941-2000) и Людмил Кирков (1933-1995).

Звезди от сцената и екрана - Филип Трифонов, Георги Мамалев, Павел Попандов, Катерина Евро, Антон Радичев, Мария Каварджикова от някогашната легендарна лента отново ще бъдат на екрана.

Нови ще са не по-малко популярните им колеги Мария Статулова и Албена Колева от Сатиричния театър, Деница Шопова от Музикалния... Та дори и Александър Кадиев, синът на Катето Евро, млад актьор с вече запомнящи се роли на сцената на Малък градски театър "Зад канала".

Продуцентът Димитър Бакалов, човек със солиден опит в рекламния бизнес (stripe.bg), търси инвеститори, надява се на помощ - защо не! - и от редови фенове.

Няма случайни неща - създаденият през 1981 г. "Оркестър без име" неизменно оглавява всички анкети и класации за най-харесван български филм - вече 30 години.

Няколко поколения знаят наизуст десетки реплики на героите. "Запомнящите се реплики си дойдоха от нас, от вътре, и когато едната такава фраза е подплатена с житейска истина, си остава трайна, нали", казва актьорът Павел Попандов.

Например: "А бе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки - яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?" (чичо Петър - актьорът Георги Русев).

Или: "Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца... Да не е Лайза Минели!" (Филип Трифонов)...

Сценарият е  написан от Генчо Генчев - авторът, измислил през последните години най-успешните телевизионни реклами: "Оооо, Пепи!" - за кренвиршите "Леки", "Мигач" с Преслава и Павел Поппандов и "Сезонът на дините" - за мастика "Пещера", "Ето, това чукане чаках..." с Камелия - за водка "Бяла мечка",  "Македонска наденица".

Попандов, Мамалев и Евро харесват сценария. 30 години по-късно техните герои отново тръгват от малкото заспало градче, този път за... знаменития бирен "Октоберфест" в Мюнхен. "Може да стане добър филм", единодушни са актьорите.

Режисьор ще бъде Живко Ботев, за когото това трябва да стане дебют в игралното кино. 49-годишният възпитаник на ВИТИЗ навремето е работил в няколко български театри, поставял текстове на Йордан Радичков, Йожен Йонеско, Харолд Пинтър, Георг Бюхнер. През 1993 г. заминал за Италия. После живял в Канада, Англия, Норвегия.

"Където има театър, мога да работя в него", казва режисьорът. Най-дълго се задържал в Лондон, където правил постановки, отворил и своя актьорска школа. Опитал и, както ги определя, "кратки филмови форми" - рекламни и музикални клипове, включително и няколко за VH1 и MTV.

"Ще видите какво става с любимите герои 30 години по-късно, а и типажи и характери, които днес са навсякъде наоколо", казва Живко Ботев.

През 1980 г., когато Стратиев пише сценария, прави нещо, непознато до тогава за българската практика - четирите водещи роли са предназначени специално за четиримата водещи актьори. Генчо Генчев признава, че сега и той е постъпил така, че за всеки герой си е представял конкретния актьор.

За продължение на "Оркестър без име" се говори от 20 години. В началото на 90-те Станислав Стратиев написва сценарий, после го преработва.

Но тогава никой в "Българска кинематография" не вярва, че е възможно успешно продължение на онази непретенциозна история, заснета през 1981-ва, когато почти всички средства и амбиции се влагат в суперпродукции като "Хан Аспарух", "Борис Първи", "Константин-Кирил Философ", "Мера според мера"...

После Людмил Кирков се разболява и без време си отива от света. През 2000 г. умира и Стратиев.

Днес акторите са на едно мнение - трябва да го направим този филм, защото годините минават, мнозина вече ги няма, а е сигурно, че хората ще харесат такова кино.

Търсят се обаче парите...

08.06.2010
"Apple" показа iPhone4

Компютърният гигант "Епъл" (Apple) представи тази вечер новия си продукт - iPhone от четвърто поколение.

26.05.2010
Група "Конкурент" подгря яко концерта на AC/DC в София

By Svetlana Terzieva-SESIL

Група "Конкурент" излязезе на сцената на националния стадион "Васил Левски", за да подгрее здраво концерта на легендите AC/DC в София. Рокаджиите забиха само авторски материал, включително хитовете "Аз съм твоят вечен конкурент", "Дай шанс", "Дай ми време"!... Групата тъкмо беше се завърнала в България, след серия от ангажименти в Германия и Холандия и сега подготвя нов албум,  а в момента е на етап - записи на вокалите. За знаменателния концерт с AC/DC, за завистта и злобата, за вечните фенове и за световните звезди на рока - сега разговаряме надълго и нашироко с Емил Анчев – фронтмен, лидер и основател на рок-група „Конкурент”.

- Здравей Емо и поздравления, как се чувстваш след концерта на AC/DC, който събра 60 000 души публика на стадион „Васил Левски” и засега е най-грандиозното музикално  събитие през тази година?!

- Много добре. С приповдигнат дух и горд от факта, че сме единствената българска група имала честа да се качи на една сцена с титаните  AC/DC! Това за мен е една сбъдната мечта и доказателство, че когато много желаеш нещо и си постоянен в това, което правиш и го правиш с много любов и себераздаване, желанието ти се сбъдва. 

- Чух лично, че след края на вашето изпълнение – човек от мениджмънта на AC/DC, ви поздрави за добрата и професионална работа  и подгряването на английски – разкажи на читателите ни повече за това.

- Екипът на AC/DC се държа много приятелски с нас още по време на звуковите проби, които направихме през деня. Разрешиха ни да разгледаме цялата сцена, да се снимаме с декорите /снимките с огромната камбана с надпис AC/DC, с локомотива, с топовете!... – б. а./. Разходихме се по пътеката на Ангъс Йънг. Качиха логото на „Конкурент” върху екраните  и разрешиха наш оператор да заснеме  участието ни. По време на нашия сет, хора от екипа на AC/DC се кефеха и вдигаха ръце със знака на хеви  метал, което ни даваше допълнително адреналин!... Когато приключихме, лично  стейдж-мениджъра /от английски stage-manager  – б. а./ на AC/DC дойде,  да ни стисне ръце и каза :  „Very good job,  guys!” /в превод : „Много добра работа момчета!” – б. а./ ! 

- Във „Facebook”   се  била оформила някаква група от 300 - 400 човека, които били против вашето участие. 

- “Facebook” е много хубав инструмент. Всеки има право да изразява мнение, да се включва в цветисти групи от рода на "Обичам да плюя през зъби", "Обичам филии с лютеница", "Обичам да сера", "Обичам майка ти" (всичките реални фейсбук групи в момента! А ти знаеш ли, че има и група във „Facebook”   ,,Аз обичам Конкурент!,, ,  която  е много по–голяма. Но,  всъщност това не е от значение. Аз мисля, че е крайно време ние българите да насочим енергията и силите си към нещо позитивно. Стига с този негативизъм  и тази злоба. Мисля, че света се нуждае от повече усмивки и любов.

- Очаквал ли си  подобна гнусна атака срещу теб, твоята група „Конкурент” и дори към организаторите на мащабното събитие от „Bolkan Entertainment”, срещу шефа Петър Петров, който е  и бивш басист на „Конкурент”  и по тази линия, всички бяхте обвинени в „шурабаджанащина”, която дори уж е повлияла на мениджърите на AC/DC – та това не е ли абсурдно?!

- Тук бих искал да цитирам моя китарист Свилен който казва: “ Нека отбележим някои неща: Първо - AC/DC (както е съвсем добре известно), са от най-големите рок-групи в света за всички времена!... Ако някой дори допуска, че КОЙТО И ДА Е в България има възможността да им казва коя група да си сложат за подгряваща - може да иде да помоли Мадона на следващия си концерт в София да поздрави специално от сцената леля им Събка. Щом едното е възможно - едва ли ще има проблеми и с другото?!

uo; Истината е една. Бяхме избрани от мениджмънта на AC/DC и въпреки помията, която се изля по наш адрес, бяхме приети много радушно от публиката, която пя заедно с нас и ни подкрепя през цялото време. За невярващите всичко това е заснето и може да се види в сайтове, като You Tube , Vbox7 и др.

- Кое повече те натъжи и разстрои – загубата от кончината на Рони Джеймс Дио или факта, че българите не се интересуват от успехите на сънародниците си, а от това да ги оплюят и омерзят по всякъкъв начин?! /май сравнението ми не е особено ровностойно, но все пак съществува! – б. а./

- Загубата на Рони Джеймс Дио остави на заден план всички дребни нещица. Света на рока се лиши от един уникален глас. Каквото и да казваме за него, ще е малко... Благодаря на Господ, че имах щастието преди години да се срещна с Дио, да се запозная с него и да се докосна до неговия свят.    

- Ти имаш десетки снимки и участия с едни от най-големите звезди на рока по света – от кого остана най-много впечатлен и очарован и защо?!

- Трябва да ти кажа, че колкото един музикант е по-велик, толкова е по земен. С всеки един от тях съм имал незабравими преживявания. С Дейвид Ковърдейл /които е мой любим певец!/, се срещнах за първи път в Берлин, без да подозирам, че години по- късно, ще имам възможноста да се кача на една сцена с него. И да го запозная с моята майка, която той нарече  „Mommy” и я целуна по бузата, а с музикантите от „White Snake” купонясвахме до зори из софийските клубове. При ежегодните ни посещения на музикалния панаир във Франкфурт,  станахме добри приятели с Нико Макбрейн /Iron Maiden/, Саймън Филипс /Тото/, Дженифър Батън /Michael Jackson/ , „Uriah Heep”, Майкъл Дианджело, Ти ЕМ Сивънс /Steve Vai / и много други... Особено ме трогна отношението на  музикантите от „Deep Purple”, с които имах възможността да свиря преди две години и в София. Преди концерта, пианиста на „Deep Purple” - Дон Ейри,  помоли нашата бек-вокалистка Ива да му изпее мотив от българска народна песен, който той да включи в соло изявата си.  След концерта лично Йан Пейс покани  цялата група „Конкурент” в тяхната гримьорна, а в център на вниманието се превърна моята дъщеря Мариана, на която всички много се радваха /има ги на снимките!... – б. а./. На концерта на Yngwie Malmsteen в София, басиста му се опита да хване жена ми за циците, но беше толкова пиян, че падна а ние паднахме от смях!...

- Разкажи ни  за прословутите 4-ри тефтера с фенки на „Конкурент” – наистина, аз съм свидетел, че беше „страшно” преди години!... Възползвахте ли се от неприличните предложения или повече техниците  „намазваха” в това отношение?!

- В онези години нямаше мобилни телефони, а тефтери с домашни телефони. Всеки ден музикантите се събирахме на „Синьто кафе” /култово място за музиканти и почитатели от преди 15-на години, в близост до „Строителния техникум”, в Борисовата градина! – б. а./, да обменяме информация. По пътя до там, нашите  роуди-та бяха,  като хиени. Ние им показвахме гаджета, а те отиваха и им записваха телефоните в тефтера с обещанието, че ще им звъннем за купон. Всяко едно гадже беше описано подробно, за да не го объркаме с друго, поради доста дублиращи се имена като например: „Ваня –взехме й телефона на Графа, симпатична с големи цици - става.” Това си беше мания, всеки ден се взимаха поне по 20 телефона. Правехме яки купони, на които съотношението мъже към жени беше 1:4!... По време на концерти роудита-та пак намазваха, защото докато ние свирим, те „оправяха” някоя мадама в гримьорната с обещанието, че ще я запознаят с групата. Все още пазя тефтерите! 

- Тъгуваш ли още за времето, когато рокендрола беше млад и всичко се „въртеше” около младите и известни рок-групи в зората на Демокрацията, като „Конкурент”, „Ахат”, „Контрол”, „Ера”, „Ревю” и Милена и други? 

- Немога да тъгувам за нещо, което не си е отишло, а е останало завинаги в мен. Да, наистина със страхотни чувства си спомням за стотиците съвместни концерти и преживявания. Времето лети и не пита, пък и ние не спираме вече 24 години!...  Животът на рок-музиканта в очите на околните е един безкраен купон - но дали е така? Малко са тези, които знаят, какво точно ни коства на нас. Колко безсънни нощи, колко нерви, колко умора и напрежение има в това. Какво постоянство се изисква. Как  и с колко компромиси и саможертви можеш да запазиш себе си и състава си. Само аз си знам.

Благодаря на Господа, че срещнах Ани и тя ме дари с двете ми прекрасни дъщери Емма и Мариана! Прекрасно е когато човек срещне истинската любов и остане с нея завинаги. Ани, обичам те!

Снимки: Личен архив и „Про-Рок”

10.05.2010
Емигрантите внасят по 4 милиарда евро в България на година

С министъра без портфейл Божидар ДИМИТРОВ разговаря Албена Бъчварова

- Министър Димитров, твърдите, че може да се сложи край на лошите демографски показатели на България? Не сте ли прекален оптимист? Според родната статистика след 50 г. в най-добрия случай ще сме 6 милиона.
- Българските статистици са прави. Но само ако нещата не се променят. Ако останат същите тенденции в демографското развитие на нацията, даже по-рано от 2060 г. (според прогнози на ЦРУ към 2030-2035 г.) България ще бъде не 6 млн., а 4,5 млн. Какво правят правителства и държави в подобно положение? Или изпадат в депресия и чакат най-лошото да се случи, или започват да действат. Два са основните начини. Единият е повишаването на раждаемостта чрез различни методи, а вторият е вносът на имигранти. Голям резерв при първия вариант е методът ин витро, тъй като над 270 хил. двойки у нас не могат да имат деца. Правителството видя потенциала тук - ако не 270 000 деца, три пъти по-малко да се родят, пак ще са сериозен принос към раждаемостта. Затова ще се плащат 3 опита ин витро. Друг е въпросът, че капацитетът на болниците, които могат да извършват тези процедури, е едва 4000 годишно. По-лесният начин е вносът на имигранти. Нашата историческа диаспора е огромна. Има 2,5-3 млн. българи, които живеят в чужди държави. И за щастие мнозинството искат да станат български граждани.
- Според вас е възможно тази година да нямаме отрицателен прираст? Как ще стане това?
- Сметката е проста. От 2002 г. до сега по статистика гражданство са взели 70 000 души. И преди това около 30 хил. Само за тази година обаче хората, които ще получат български паспорти, смятам, че ще са 18-20 хил. За първото четиримесечие сме дали гражданство на 6103-ма нови българи. 6 по 3 прави 18. Очаквам и министър Дянков да ми отпусне още 12 места в институциите, които се занимават с тези въпроси. Смъртността м.г. надвишаваше раждаемостта с 27 000 души, тази година вероятно ще е по-малка - с около 20 000. При 20 000 нови българи ще бъдем на нула. А догодина даже ще имаме положителен прираст - дори само заради получилите българско гражданство.
- Реално ли е да смятаме, че това ще се случи?
- Напълно реално. Да си припомним, че до 1989 г. прирастът ни е бил положителен. Следя този процес, защото се занимавам с историческа демография.
- Можете ли да кажете тогава по време на криза как реагират хората - раждат повече или по-малко?
- По време на 5-те години на войни в началото на ХХ век България е изгубила 155 хил. души - годишно загиват 30 000. А страната нараства с по 40 000, раждат се годишно 160 000 бебета. При население от 5 млн. Някакви защитни реакции се включват - войникът си идва от фронта в отпуск, прави дете и се връща обратно. Демографски кризи е имало и в края на ХIV век - тогава българите стигат критичния минимум от 360 000 души. През ХV век вече сме 2 млн., колкото сме до Освобождението. Втора криза има през ХVII век - след трите въстания турците изчистват голяма част от населението ни, други емигрират. Но тогава българите бързо се възстановяват, защото семействата имат между 7 и 10 деца. В средата на 90-те години на миналия век бяхме паднали до 64 000 родени деца. Сега от 5 г. има бейбибум, но само в големите градове. Благодарение на по-лесното вземане на кредити много хора си купиха жилища и направиха отложените деца.
- Какво ще стане с раждаемостта в сегашната криза?
- Наскоро видях, че ипотечните кредити за жилища са скочили през последните 3 месеца. Основната причина, поради която хората раждат деца, е на път да се върне. Тази година ще се задържим поне на положението от 2009-а. Вносът на българи от чужбина, с който да преборим лошите демографски показатели, обаче е по-лесният начин - получаваме наготово хора млади, с образование, без да харчим милиарди.
- Как ще накараме цветът на българската диаспора да се засели у нас?
- Той сам си идва. Голяма част от тези хора са с висше образование, лекари, юристи, компютърни специалисти... Наскоро бях в болница “Токуда” и установих, че във всяко отделение има по 3-4 лекари от Бесарабия, Македония, Западните покрайнини. Там работи дори един бивш министър на здравеопазването на Македония - д-р Владимир Димов.
- Знаете ли колко от хората, които вземат българско гражданство, остават у нас? Или просто си прибират паспортите и се връщат у дома си?
- Няма точна статистика. Но около 30% остават у нас, една трета се връщат обратно и една трета отиват в трета страна. Където и да са, те вече са български граждани. У нас обаче остава елитът. Ние обираме каймака от българските общности.
- Добре, а опитва ли се правителството да върне емигрантите ни?
- Повечето българи, решили да живеят в друга страна, ще си останат там. Но аз въобще настоявам да се отмени понятието “емигрант”. Те не са емигранти, те са български граждани, които не живеят в България. Според най-актуалната статистика в чужбина регистрираните от посолствата българи са 1 688 000. Данните са отпреди две седмици - трябваха при обсъждането на изборния кодекс.
- Обмисля се в кодекса да се забрани гласуването в чужбина?
- Моето лично становище, с което не смея да ангажирам никого, е, че гласуването в чужбина трябва да се запази. Навсякъде. Не трябва да лишаваме българските граждани от правото им да гласуват. Вярно е, че много от тях не плащат данъци у нас, но в крайна сметка те са най-големият “чужд” инвеститор в България - внасят близо 4 млрд. евро по официален и неофициален път.
- Защо смятате, че на повече чужденци трябва да се дава българско гражданство за заслуги?
- Досега хора със специални заслуги в спорта и културата получаваха с улеснения наш паспорт. Моето предложение е да разширим кръга - тук да влиза всеки, който инвестира или направи сериозно дарение. Ето в неделя бях в Черногорския манастир, на който му трябват 150 000 лева. Ако някой чужденец даде тези пари, защо да не получи наш паспорт. В момента се строят големи катедрални храмове в Бургас, Варна, Ловеч, Монтана, Тревел, Созопол... Защо, ако някой чужденец даде липсващи 300-400 хил. лв., да не го направим български гражданин.
- Все още работите по закона за българските общности, но дали предвиждате те да се ползват с някакви привилегии?
- Това е един от големите спорове. Аз смятам, че не трябва да имат специални права. Поне засега. Това ще постави в неравноправно положение българите, които живеят в България. Сега приемаме с радост хората от нашата диаспора, помагаме им, но в момента, в който един бесарабски или македонски българин може да вземе заем с 5% лихва например, а за нормалните българи е 6%, какво ще стане. Аз съм категоричен противник на привилегиите. Но трябва да се променят някои неща - например стипендиите на студентите са 90 лева - смешна работа, трябва да ги направим по-нормални.
- Освен от българската диаспора от коя държава има най-много кандидати за наш паспорт?
- Броят на получилите българско гражданство от Израел е равен с този на хората от Украйна - 3000. В Украйна българската общност е близо 1 млн., в Израел - 50 000. Англичаните, които са постоянно живеещи у нас, са 7000. Трябва да разберем, че сме привлекателна страна.
Снимка Иван Донов

12.04.2010
Васил Найденов: С мен е Господ, който винаги ми помага

Певецът Васил Найденов даде уникално лично интервю за в. Супер 19’.

Щастлив човек ли сте?

Щастието е нещо много относително. За себе си мога да кажа, че съм щастлив, тъй като бях харесан от българската нация. И не само у нас. Това е сбъдната мечта, защото не всеки артист има шанса приживе да има почитатели. Цели три поколения слушат моята музика. Друг е въпросът дали съм щастлив, че съм се родил в тази държава. Обичам България и затова съм останал да живея тук, въпреки че съм имал доста възможности да емигрирам. Имам леля в Детройт, която искаше да ме осинови, още когато бях съвсем малък. Тогава обаче времената бяха други и се разсъждаваше по различен начин. Много ми е интересно в съвременна България, ако на някой младеж му предложат такова нещо, как ще реагира. В крайна сметка аз не се съгласих, защото трябваше да се платят 20 000 долара. Често съм си задавал въпроса какво щеше да стане, ако бях заминал за Детройт.

Какво е щастието за Вас?

За някои хора щастието е пари, за други е да имат близки хора до себе си. В живота щастието винаги е съпътствано от нещастие. Има и друг тип хора, за които щастието е власт, с която избиват комплекси. Чисто професионално аз съм щастлив. Друг е въпросът дали държавата е оценила това, което съм направил.

Обидно ли ви е да ви гонят за данъци, след като 30 години държавата е изкарвала милиони приход от ваши концерти, без дори да ви осигурява и да ви смята трудов стаж?

Всеки трябва да бъде гонен за данъци. Трябва обаче да има установен ред. В Германия например, още със слизането от самолета, получаваш един плик, в който са описани всички удръжки от сумата, която ще получиш като хонорар. Това се нарича строен ред за данъчно облагане, който важи за всички. За президента и проститутката на пътя е едно и също. Друг е въпросът доколко съм виновен и какви доказателства се намират. Тук се започна една говорилня като на селски мегдан. Това най-малкото не е достойно. Искам да попитам колко ще се напълни хазната от артистите и музикантите?! За огромно съжаление парите на са у нас. Още по времето на Людмила Живкова се грижеха да не получаваме хонорари. Затова ни направиха щатни служители на обединение Музика. Това е абсурдът на нашата професия: години наред бяхме като тъкачи и накрая се оказа, че нямаме трудов стаж. Все едно не съм бил жив 30 години. Това е от уволнението ми от казармата, та до падането на режима. Ако работех частно, щях да бъда длъжен да се самоосигуря. И това не съм само аз. Говорим за музиканти като Щурците, Лили Иванова, Сигнал... Сега, за да докажа трудовия си стаж, трябва да намеря хонорарни листове от преди 30-40 години. Та аз старите си плочи дори не пазя! Да обобщя – не съм обиден, а само учуден. Документите ми бяха предадени навреме. Още през ноември всичко се изясни.

Колко важна е любовта за Вас?

Любовта е създала света и ще спаси света. Казал го е по-умен човек от мен. Това е основният двигател на вселената. Тя променя всеки един от нас и ни прави по-добри. Любовта е в основата на всяко изкуство. Тя се възпява и ще продължи така да бъде.

Какво значение имат парите за Вас?

Без пари не може. Но има хора, които превръщат парите в самоцел и избиват комплекси чрез тях. За себе си не мога да кажа, че съм бохем, тъй като никога не съм живял по този начин. Много от моите колеги са такива. Не съм по шумните тържества и не си падам по харчене на пари и купуване на яхти. Може би заради това данъчните са учудени, че аз тези неща ги нямам.

За какво се молите най-често?

Моля се за много неща. Не ходя често на църква, но вярвам в тази висша сила и на баланса в природата.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Прегрешения имам много. Никога не съм си водил статистика за плюсовете и минусите. Може би заради това нямам и хонорарни листове за участията си. Прегрешения имам със сигурност. Може да съм правил някои неволно. Работата ми е такава, че е свързана с доста нерви, въпреки че изглежда лековата. Но честно казано не съм подготвен за този въпрос.

Какво не можете да си простите?

Правил съм грешки, но не глобални. Не съм наранявал дори животно. В това отношение спя спокойно.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Най-голямото ми постижение, с което се гордея и до ден днешен е, че имах възможността да пея с Алла Пугачова 13 вечери пред 18 000 зрители всяка вечер. Това е страшно. Изживяването е невероятно. Пожелавам на всички наши певици, които през две години се сменят на върха и ходят по червени килими, да им се случи такова нещо. Това у нас обаче не може да стане.

С какво печелите хората?

Не съм грандоман и никога няма да бъда. Едно от нещата, които си давам сметка, че мога да правя добре е импровизацията. Имам много бърза музикална мисъл, без да звучи самохвално. Другото е, че винаги казвам истините от живота. Осмивал съм дори партийния си секретар. Даже си спомням една ситуация в Силистра, където дойде един партиец по време на участие и ми каза чрез някакви негови лакеи какво да пея. Аз се появих на сцената и го направих на маймуна. Попитах публиката какво иска да чуе и продължих да пея каквото  искам. Та мисълта ми беше, че хората усещат човека на сцената. Всичко се вижда. Не можеш лесно да спечелиш любовта на хората. Колко и да опитваш, ако не си тяхната Лили Иванова, няма да стане.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Може би съжалявам за това, че не направих опит да напусна България. Другото, за което съжалявам е, че много пъти са ме канили в Норвегия, Финландия, Швеция и аз не съм приемал. Моите колеги работеха по кораби, живяха много по-добре по отношение на храна, дрехи, пари. Аз обаче предпочитах концертната дейност в България и в съветския лагер. Ако си професионалист на запад, попадаш в една система, която е невероятна. Няма ги драмите да пътуваш по Казанлък, Калофер, да ставаш в 6 сутринта и накрая нищо. Така, че може би съжалявам, че не опитах.

Имате ли истински приятели? Какви са близките ви хора?

О, да! Имам страшно много приятели. Не знам как да ги определя, с времето се променят.

За какво тъгувате?

Нямам много време за тъга. Иначе ми става тъжно за това, че не съм убеден, че живях в необходимото време и необходимата държава. В никакъв случай обаче не се самосъжалявам. Тъгувам за това, че съм изразходвал излишно много нерви за глупости. Например в момента се ядосвам, че пред моя дом засадих две брези, които ги счупиха и  звъня в общината като луд. Това вече продължава втора година. Тъгувам за дупките, които ни заобикалят, за простотията, която ни заобикаля. За речника, който се е наложил у младите хора. Правната система също е трагична. Не може да осъди престъпник 10 години.

Вярно ли е, че имате изоставен брат?

(Смее се) Това са глупости! Нямам брат. За съжаление съм абсолютно сам. Майка ми, Бог да я прости, ако чуе какво работи се говорят и се пишат, ще се обърне в гроба. Преди няколко месеца до мястото, където живея имаше един циганин, който продаваше вестници. На няколко пъти минавах покрай него и накрая ме спря и ми каза: „Господине, трябва да ви почерпя, защото продадох най-бързо вестника, на който на първа страница пишеше, че сте били в затвора седем години“. Та самият циганин се усети, тъй като след няколко дена ми каза, че историята с брат ми се е котирала толкова много.
Иначе ми е много мъчно, тъй като цял живот съм бил сам. Израснах без баща. Почти не съм го виждал. С майка ми са се разделили, когато съм бил на 1 годинка. Не изпитах нищо, когато този човек почина.

Коя е най-голямата естрадна звезда в България според Вас?

Разбира се, Лили Иванова. Още, когато прохождах в тази професия, тя беше звезда. Скоро ще стана на 60 години, а Лили продължава да пълни НДК с по два концерта. Това го пожелавам на младите. Дори и Тина Търнър няма толкова богат артистичен живот като Лили. Не знам как на тези години се поддържа този енергичен начин на живот. Нека младите да помислят малко в тази посока. Защото народът не може да бъде излъган. Може за една или две години, но за 30 или за 50 няма как да стане.

На всяка цена ли постигате успехите си?

Не, не съм човек, който да гони успехите на всяка цена. С мен обаче е Господ, който винаги ми помага. Както не съм добре със статистиката,  или не си пазя албумите, рецензиите или хонарарните листове. По същия начин съм разхвърлян артистично и не мога да кажа, че съм човек, който да седне и да мисли, че обезателно трябва да направи нещо и то на всяка цена. Това го правя интуитивно и всеотдайно. Това се усеща от хората.

Помните социализма – бяха ли тогава хората по-съвестни?

За по-съвестни не мога да кажа, но бяха по-добронамерени. Няма по-търпелива нация от нашата, която дори стига до малоумия. Търпимостта и възпитанието има някаква мярка. Когато се стигне до абсурдната търпимост, човек вече започва да си задава въпроса дали тази нация вече не е малоумна. Народът има право да изисква. През онези години всички работеха, а не искаха. Общо взето имаше някакви норми. Въпреки че аз не съм човекът, който е привърженик на този строй. След падането на този режим обаче простотията се издигна в култ, а свободата стана свободия.

Кое според Вас е нелечимо?

Нелечими са много неща. Болести, за които човек трябва да има дух. Никой не може да избегне съдбата си. На всеки един от нас това му е предначертано. Човек не трябва да съжалява за нещата, които не е успял да постигне. Нелечими са и тези няколко строя, които трябваше да преминем. Това е вид заболяване на обществото.

Кое е непростимо?

Простотията и тарикатлъка. Всичко мога да преживея – неграмотността или незнанието, но тарикатлъкът във всичките му форми, който се възпява непрекъснато, не мога да преглътна. Това е нещо много страшно. Така нареченият Байганьовски тарикатлък, който ужким е невинен и създава впечатление, че всичко се прави под мустак и с насмешка. Това води до много страшни нещица и до ден днешен. Вече на никой не му пука за партньора до него. Няма отношение на работното място. Дори и хуморът ни вече е тарикатски. Това доведе то тази бездуховност, която толкова време цари в България.

24.03.2010
Етървата на еврокомисар Кристалина Георгиева е магьосница

Маг Вая, етървата на Кристалина Георгиева, пред Магдалена ГИГОВА

- С Кристалина Георгиева (б.а. на долната снимка) сте били етърви. Каква е по характер?

- С Кристалина бяхме женени за двама братя. Кинчо, по-малкият брат на покойния ми бивш мъж Васил Кинов, е неин съпруг. Жълтите вестници писаха, че мъжът й е починал преди месец. А изпратихме моя. 15-16 г. бяхме етърви. Животът ни раздели, но сме с добри чувства. Децата ни обаче си общуват. Нали са първи братовчеди. Дъщерята на Кристалина, Деси, ги покани на сватбата си в Арбанаси миналото лято.
Когато сме се събирали, е било винаги по повод семейни събития - рождени дни, раждания на деца, на маса, на гости. Общували сме си, смяли сме се, пяли сме... Тя свиреше на китара. Много е готина! Сърдечен и гостоприемен човек, умее да те посрещне, да те изпрати. Мъжът й Кинчо е качествен и почтен човек, инженер, но може да мине за темерут. Просто е мълчалив.
Когато Кристалина беше студентка, играеше хандбал, обичаше купоните. После станахме майки.

- Познавате ли роднините й?
- Майката на Кристалина, баба Минка, е много мила жена. Криси се издигна благодарение на собствените си способности. Майка й беше продавачка в сувенирен магазин до Халите. Всеки път, когато минавах, се отбивах да я видя. Когато четях баба Илийца, си представях нея - страхотна българка, борбена и добра. Сега е на 89 и пак е такава. Братът на Криси също е изключително способен - работеше ковано желязо, участваше в Панаира на занаятите. Само добро съм видяла от тях.
Свекърът и свекърва ми бяха балканджии от Орешака, чисти души, на мравката път правеха. Нали знаете, че от чистите извори се пие, като коленичиш. С Кристалина заведохме децата си при бабата на мъжете ни в Орешака. Прабаба им Мара бъркаше в пазвата си, вадеше от възелчето на кърпата по някое левче, милваше ги по главите и им казваше “Дръж и министър да станеш!”.
Всяка от нас направи своя избор. Аз предпочетох да бъда майка на три деца. Криси избра пътя нагоре, кариерата. Винаги съм казвала, че тя е боец! Абсолютно сама се е издигнала. Не е парашутистка. Благодарение на качествата и потенциала й е всичко. Тя беше отдадена на това, което прави.

- Какъв тип жена е?
- Умница! Външно не беше от лъскавите, които се забелязват от пръв поглед. Но на втори план изпъкваше именно с това. Всяка дума й беше на място. От млада си инфилтрираше всичко не през емоциите и страстите, а през разума. От сержантите е, които носят в раницата си маршалски жезъл.

- Познавате ли Румяна Желева?
- Запознахме се много странно. На 3 януари т.г. бях на погребение на моя леля. На връщане братовчедка ми предложи да ме закара. Румяна Желева се возеше на задната седалка, аз бях отпред. Тя бързаше, защото трябвало да чете, да се подготви за Брюксел. Аз ни в клин, ни в ръкав я попитах: “Познавате ли Кристалина Георгиева?”. Отвътре ми дойде. Тя малко подозрително ме изгледа: “Лично - не. Вие по какъв повод питате?”. И аз й отговорих: “Защото виждам, че тя също като вас ще се готви за това място!”. Стана конфузно.
На 15-16 януари вече бе съобщен “план Б”, че еврокомисар ще е Криси. Имам двама свидетели.Убедена съм, че Кристалина няма да се изложи и ще даде най-доброто от себе си. Тя съзнава, че този пост е временен. Еврокомисарите са сезонни работници.

- Правите ли прогнози за политика?
- За политика не искам да говоря до края на живота си! В “24 часа” преди 5 г. предрекох енергийните криза и рекет, балотажа между Първанов и Сидеров. Социологическите агенции не познаха, аз познах. Но вече - не! Защото пострадах! Преди 2,5 г. преживях кошмар. След идването на Алтен Алиева, жената, с която живееше Доган, нахълтаха идиоти с бухалки, за да дам информация за какво ме е питала. Сипеха закани “Внимавай какво ще стане с децата ти”.
След една седмица дъщеря ми катастрофира. Със счупени крайници лежа в “Пирогов”. Искаха да ме вербуват. Видях, че пипат сериозно, и пуснах кепенците.

- Разкажете нещо за себе си.
- Истинското ми име е Жасмина Димитрова. И си го харесвам. Наследила съм дарбата на баба ми по бащина линия. Дълги години бях журналистка, но още тогава колегите ми се шегуваха, че живея 5 минути в бъдещето, защото, каквото видех в чашата с кафе - ставаше.

03.03.2010
Алиса и Тим Бъртън в Страната на чудесата

“Труд” беше една от 35-те печатни медии от цял свят, поканени първи да видят трейлъра на филма “Алиса в страната на чудесата” в един от киносалоните на Sony Pictures в Лос Анджелис. На срещата дойде прочутият режисьор и продуцент на лентата Тим Бъртън и многообещаващата млада актриса Миа Васиковска (19), която влиза в ролята на Алиса. В момента филмът се прожектира в американските кина и се смята за един от хитовете на 2010 г.

Историята на Тим Бъртън започва от мига, в който 17-годишната Алиса разбира по време на вечерно парти, че ще й поискат ръката в присъствието на около 100 гости. Щурата Алиса обаче няма никакво намерение да се омъжва, затова решава да избяга и се озовава отново в любимата си страна на чудесата.

Тим Бъртън се появи облечен неглиже и с огромните си очила, с които никога не се разделя. Повечето от журналистите не познаха австралийката Миа. Тя беше с дантелена блузка и къса поличка, но това, което хвърли в шах всички, беше късата й коса. Свенливата девойка изглеждаше твърде различно от героинята си във филма.

Любимецът на Бъртън - Джони Деп, който е в във впечатляващия образ на Лудия шапкар, не се появи на срещата въпреки предварителния анонс. Двамата като тандем (Бъртън-Деп) са създали незабравими хитове като: “Едуард ножиците”, “Ед Ууд”, “Слийпи Холоу”, “Чарли и шоколадовата фабрика и Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт стрийт”).

Съпругата на режисьора - Хелена Бонъм Картър влиза в кожата на Червената кралица, а Бялата кралица е поверена на актрисата Ан Хатауей. Сценарист на филма, който ще излезе по киносалоните през март 2010 г., е Линда Улвъртън, работила над “Цар Лъв”

Пепа ПЕТРОВА,

специално за "Труд"

Ексцентричният режисьор: Кой? Джони Деп? Той е парче месо

- Здравейте мистър Бъртън! Трябваше ли да се построи определена сценична обстановка, за да може да си представите по-добре как ще изглежда Страната на чудесата?
- И да и не. За разлика от други филми с подобен формат (използване на компютърни графики, компютърна анимация, истински снимки с камери с ултрависока резолюция), ние се опитахме да подходим към проекта “по-органически”, като имахме много дискусии какво от анимацията или компютърните графики не ни харесва и стои неистинско и нелогично. Понякога снимахме истински хора, които дублираха компютърно създадените ни образи и накрая се спирахме на истинските хора... Технологията не винаги ти дава най-добрите резултати. Опитахме се да предадем определена “лудост” на образите във филма, за да се получат те по-динамични и релефни. Така те се вписват много по-добре в тази история, в която се развива доста голяма доза мистичност.
- Кое беше най-трудно при създаването на филма?
- Ами аз не съм го правил това преди. Кен (Кен Ралстън е специалист по визуални ефекти и компютърна анимация) трябваше да събира парче по парче този пъзел от кадри и зелен екран (на който по-късно се добавят и наслагват други неща). Много е трудно да си представиш в такъв ранен стадий какво ще се получи в края на краищата. Лесното е да го заснемеш, но после около 6 месеца се чудихме как да сглобим парченцата, за да тече гладко и логично.
- Как възприемате Джони Деп - като актьор ли или като сътрудник, който активно участва в създаването на филма?
- Той е просто парче месо... (смях). Но сериозно - всички тези хора са страхотни и работят невероятно! Никак не е лесно да играеш, без да имаш нищо насреща си и само да си представяш какво е. Трябва да имаш наистина силно въображение и професионализъм. Джони е блестящ пример и за двете. То и аз не съм правил такъв филм досега, та беше много предизвикателно за всички ни. Цял ден се взирахме в зеления фон, който по-късно позволява да се наслагват ефекти и накрая от зеленото направо ни прилошаваше... (пак смях).
- Известен сте като доста властен и стриктен режисьор. До каква степен позволявахте на Джони да импровизира и да добавя от себе си?
- Разбира се, Джони е добър импровизатор и когато влезеше в ролята си понякога ни изненадваше с неща, които отлично се вписваха в определена сцена. Това е именно и творчеството на колабориращия актьор, който не само си играе ролята, а и създава такава. Той никога не създава само един вариант, винаги иска да имаме избор от повече версии.
- Защо избрахте Миа Васиковска за ролята на Алиса?
- В нея има млада и стара душа едновременно, много е чиста и земна. Изглежда наивна, но и предизвикателна. За мен е идеалната Алиса. Виждам страхотно бъдеще в нея! Това е първият й голям филм и нищо в него не е обикновено, както в другите филми, много е трудно едно такова начало, но тя не престава да ме изненадва приятно всеки ден с умението си да се справя с този вид работа. Предполагам че всичко друго, което й предстои оттук нататък, ще й се стори по-лесно...
- Получи ли се някаква нова история на базата на добре познатата ни книга, или се придържахте към оригинала?
- Не сме изменяли нищо, но това е сбирка от много небивалици и приключения и всеки, който я чете, си ги създава в съзнанието по свой собствен начин. Ние също се постарахме да я разкажем по наш, уникален за мисленето, въображението и чувствителността ни начин. Дано да се е получило интересно и за зрителите.
- Вие имате ли си своя лична Страна на Чудесата, където да бягате от време на време?
- Хм... (изглежда смутен от въпроса). Има неща, които е по-добре да не зачекваме, нали? Май трябва да си взема лекарствата, преди да отговарям на такива лични работи...(смях).

Актрисата Миа Васиковска: Нося дрехи втора употреба

- Миа, къде ви е косата?! Снимате нещо друго ли?
- Да, подстригах я много късо заради нов филм. В него играя 16-годишно американско момиче. Това е мрачна и романтична любовна история между тийнейджъри, обладани от мисълта за смъртта...
- Кога се запознахте с Алиса?
- Прочетох книгата, когато бях на 9 и след това многократно се завръщах към нея. Колкото повече пораствах, толкова повече откривах какво не съм разбирала, когато съм я чела по-рано. Така и продължих да преоткривам Алиса отново и отново. В нашия филм тя е на 19, на колкото съм и аз.
- Как попаднахте в този филм, като живете в Австралия?
- Чух за филма през февруари 2008-а и чак в края на юли бях избрана на кастинг. Първите снимки си направих сама и ги изпратих на кастинг-директора в Англия. През юни заминах за Англия, за да се явя лично. През следващите 3-4 седмици имах още 3 явявания пред Тим, бяха кратки и много прости. Общо казано - дълъг процес.
- Колко трудно ви беше да играете без декори и сама да си представяте разни неща?
- Да, малко е странно и непривично да няма никой пред теб, а да му говориш и да го гледаш в очите, да се използват различни заместители на истинските предмети, като например топки за тенис... Свиква се, макар че не е лесно и постепенно твоето въображение започва да работи все по-силно и да замества липсващото. Заради зеления фон през цялото време имах чувството, че съм в огромна зелена кофа.
- Специално за филма ли дойдохте, или преследвате актьорска кариера тук?
- Имах късмет да си намеря американски агент - Австралия е много малка страна и без него нямаше да се оправя. Той ми откри първите няколко ангажимента в Америка, с които започнах на около 16. После ми се прииска да се върна у дома, в Австралия.
- Как се чувствате в Холивуд на 19? Притеснява ли ви вниманието? Вашето име е едно от 10-те, за които казват, че трябва да се следят отблизо в следващото десетилетие.
- Така е, но се свиква. Когато съм тук, си планирам работата до най-малкия детайл, а после, когато се завърна вкъщи в Австралия - като че ли е съвсем друг живот. Нещо като 2 паралелни съдби.
- Какво мислите за костюмите?
- Нашият дизайнер е просто гений, никога не съм виждала по-красиви и фантастични костюми, дори и в моите фантазии за Алиса.
- А какъв е вашият предпочитан стил?
- Обичам стари, класически облекла, много често пазарувам в магазините за дрехи втора употреба.
- Какво мислите за партньора ви Джони Деп?
- Джони е толкова отворен, приятелски настроен, леко се общува и работи с него, чувстваш се много удобно и спокойно в компанията му. Страхотно е да го наблюдаваш как работи пред камера, как общува и си партнира с Тим, невероятно много може да се научи и от двамата.
- Какво обичате да правите, когато се приберете у вас?
- Стоя си в стаята, чета книжки. Скоро завърших училище и все още живея с моите родители, брат и сестра.
- Къде бихте искали да пътувате?
- Била съм в Германия, Франция, майка ми е полякиня, така че сме ходили и в Полша, когато бях на 8, бих искала да отида и до Гърция, Италия...
- Току-що ви номинираха за “Independent Spirit Award” - поздравления! Това може би е началото, готова ли сте за успешен сезон?
- За мен това е голяма чест! Получих наградата за роля в малък филм, който заснехме само за 4 седмици в Тенеси.
- Какво ви впечатлява най-много в Холивуд?
- Холивуд изисква сериозна работа преди всичко, блясъкът идва последен, а много често и никога... След всеки проект човек се чувства пресушен. Поне такива са впечатленията от малкия ми все още опит.